15

1 Алиф. Лам. Ра. Това са знаменията на Книгата -; ясния Коран.
2 Неверниците ще възжелаят да са били мюсюлмани.
3 Остави ги да ядат и да се наслаждават, и да ги отвлича надеждата! Те ще узнаят.
4 И не сме унищожили Ние никое селище, без да се знае какво му е писано.
5 Никоя общност не изпреварва своя срок и не го забавя.
6 И рекоха [неверниците]: “О, ти, комуто бе низпослано Напомнянето, ти си луд!
7 Защо не ни доведеш ангелите, ако говориш истината?”
8 Ние не низпославаме ангелите с друго освен с истината. И тогава [неверниците] не ще бъдат изчакани.
9 Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим.
10 И преди теб изпращахме пратеници сред древните общности.
11 И не дойде при тях пратеник, без да го подиграят.
12 Така влагаме това [неверие] в сърцата на престъпниците
13 не вярват в него [-; Корана], въпреки че е известна съдбата на предците.
14 И да разтворехме над тях врата в небето, и да продължаха там да се изкачват,
15 пак щяха да рекат: “Погледите ни бяха заслепени. Ние сме омагьосани хора.”
16 И направихме на небето съзвездия, и го разкрасихме за гледащите,
17 и го опазихме от всеки прокуден сатана
18 всеки, който слуша скришом, го следва ярък пламък.
19 И разпростряхме земята, и положихме върху нея непоклатими планини, и сторихме от нея да поникне от всяко нещо, което се мери.
20 И сторихме там препитание за вас и за онзи, когото вие не храните.
21 И няма нещо, съкровищниците на което да не са при Нас, и го спускаме Ние само в знайно количество.
22 И изпращаме ветровете -; оплождащи, и утоляваме жаждата с вода, която изсипваме от небето, а вие не можете да я съхраните.
23 Наистина Ние съживяваме и умъртвяваме, и Ние сме наследниците.
24 Знаем предишните от вас и знаем оставащите.
25 Наистина твоят Господ е Онзи, Който ще ги събере. Той е премъдър, всезнаещ.
26 И сътворихме човека от изсъхнала глина, от менлива кал.
27 А джиновете сътворихме от пламъка на огъня преди.
28 Твоят Господ каза на ангелите: “Аз ще сътворя човек от изсъхнала глина, от менлива кал.
29 И когато го сътворя и му вдъхна от Своя дух, поклонете се пред него!”
30 И всички ангели се поклониха заедно,
31 освен Иблис, който се възпротиви да е с покланящите се.
32 Рече [Аллах]: “О, Иблис, какво ти е, че не си с покланящите се?”
33 Рече: “Не ми подобава да се поклоня на човек, когото Ти сътвори от изсъхнала глина, от менлива кал.”
34 Рече: “Излез тогава оттук! Ти си прокуден.
35 Над теб е проклятието до Съдния ден.”
36 Рече: “Господи мой, отсрочи ме до Деня, в който ще бъдат възкресени!”
37 Рече: “Ти си сред отсрочените
38 до Деня на знайното време.”
39 Рече: “Господи мой, затова, че Ти ме остави в заблуда, непременно ще им разкрасявам по земята и непременно ще заблуждавам всички,
40 освен Твоите предани раби сред тях.”
41 Рече: “Това е правият път към Мен.
42 Над Моите раби нямаш власт, освен за който те последва измежду заблудените.”
43 Наистина Адът е обещан за всички тях.
44 Той има седем врати. За всяка врата има отделена група.
45 Богобоязливите ще бъдат сред градини и извори:
46 “Влезте там с мир -; в безопасност!”
47 И ще премахнем от сърцата им всяка омраза -; братя на престоли един срещу друг.
48 Не ще ги засегне там умора и не ще бъдат оттам изведени.
49 Извести Моите раби [о, Мухаммад], че Аз съм Опрощаващия, Милосърдния!
50 И че Моето мъчение е болезненото мъчение.
51 И ги извести за гостите на Ибрахим!
52 Когато влязоха при него и рекоха: “Мир!”, рече: “Ние се страхуваме от вас.”
53 Рекоха: “Не се страхувай! Ние те благовестваме за син, надарен със знание.”
54 Рече: “Нима ме благовествате, при все че ме настигна старостта? И с какво ще ме възрадвате?”
55 Рекоха: “Възрадвахме те с истината. И не губи надежда!”
56 Каза: “А кой губи надежда за милостта на своя Господ освен заблудените?”
57 И каза: “А какво е намерението ви, о, пратеници?”
58 Казаха: “Изпратени сме при хора престъпващи,
59 освен семейството на Лут. Ще го спасим цялото,
60 освен неговата жена. Известено ни е, че тя ще бъде сред оставащите.”
61 И когато пратениците дойдоха при семейството на Лут,
62 той каза: “Вие сте непознати хора.”
63 Казаха: “Да, дойдохме при теб с онова, за което се съмняват [твоите хора].
64 И ти донесохме правдата. Ние казваме истината.
65 Тръгни със своето семейство в част от нощта и върви зад тях! И никой от вас да не се обърне! И продължете натам, където ви е повелено!”
66 И го предизвестихме с тази повеля, че коренът на тези ще бъде отсечен на сутринта.
67 И дойдоха жителите на града зарадвани.
68 Каза [Лут]: “Тези са ми гости. Не ме опозорявайте!
69 Бойте се от Аллах! И не ме посрамвайте!”
70 Казаха: “Не те ли възпряхме от хората [да ти гостуват]?”
71 Каза: “Ето дъщерите ми, ако ще вършите!”
72 Кълна се в твоя живот [о, Мухаммад], те в своето опиянение се лутат!
73 И Викът ги обзе при изгрев слънце.
74 И преобърнахме селището надолу, и изсипахме над тях порой камъни от глина.
75 В това има знамения за прозорливите.
76 Те [-; селищата] са на все още съществуващ път.
77 В това има знамение за вярващите.
78 И обитателите на Горичката бяха угнетители.
79 Затова им отмъстихме. И двете са на видим път.
80 И обитателите на ал-Хиджр взеха за лъжци пратениците.
81 Дадохме им Наши знамения, ала се отдръпнаха от тях.
82 И изсичаха домове в планините -; в безопасност.
83 Но Викът ги обзе на сутринта.
84 И не ги избави онова, което бяха придобили.
85 Сътворихме Ние небесата и земята, и онова, което е помежду тях, единствено с мъдрост. Часът непременно ще дойде, затова [о, Мухаммад] прости с великодушна прошка!
86 Твоят Господ е Всетворящия, Всезнаещия.
87 Ние вече ти дадохме седемте повтарящи се знамения и великия Коран.
88 Не устремявай поглед към онова, което дадохме за наслада на групи от тях, и не скърби за тях! И спусни своето крило над вярващите!
89 И кажи: “Аз наистина съм ясният предупредител.”
90 Както низпослахме [наказание] и за поделящите,
91 които сториха на части Корана.
92 Кълна се в твоя Господ! Ще ги питаме всички
93 за онова, което са извършили.
94 Извести онова, което ти бе повелено, и се отдръпни от съдружаващите!
95 Ние сме ти достатъчни срещу присмехулниците,
96 които наред с Аллах приемат друг бог. Ала ще узнаят.
97 И знаем Ние, че сърцето ти се свива от техните думи.
98 Но прославяй с възхвала своя Господ и бъди от покланящите се в суджуд!
99 И служи на своя Господ, докато дойде при теб неизбежното!