19
1 Каф. Ха. Йа. Айн. Сад.
2 [Това е] споменаване за милостта на твоя Господ към Неговия раб Закария.
3 Когато призова той своя Господ с таен зов,
4 рече: “Господи мой, отслабнаха костите ми и пламнаха бели коси по главата, и никога не останах без отговор в своя зов към Теб, Господи.
5 И се опасявам от роднините след мен, а жена ми е бездетна. Дари ме с приемник от Теб,
6 който да ме наследи и да наследи рода на Якуб! И го стори богоугоден, Господи!”
7 “О, Закария, благовестваме те Ние за момче. Името му е Яхя. Не сме сторвали негов съименник преди.”
8 Рече: “Господи мой, как ще имам момче, когато жена ми е бездетна, пък аз вече грохнах от старост?”
9 Рече [ангелът]: “Тъй каза твоят Господ: “Това за Мен е лесно. Сътворих те Аз преди, а ти бе нищо.”
10 Рече: “Господи, дай ми знак!” Рече: “Знакът за теб е три нощи да не говориш с хората, без [да имаш] недостатък.”
11 И излезе при своя народ от светилището, и посочи към тях да възславят Аллах и в зори, и вечер.
12 “О, Яхя, твърдо се придържай към Писанието!” И дадохме му Ние мъдростта още като дете,
13 и състрадание от Нас, и чистота. И бе богобоязлив,
14 и нежен с родителите си. И не бе насилник, непокорник.
15 Мир нему в деня, когато бе роден и в деня, когато ще умре, и в Деня, когато ще бъде възкресен!
16 И спомени [о, Мухаммад] в Книгата Мариам, когато се уедини от своето семейство на едно място на изток.
17 И се прикри от тях със завеса. И пратихме при нея Нашия Дух, който й се представи като съвършен човек.
18 Рече тя: “Всемилостивия да ме опази от теб! Ако си богобоязлив...”
19 Рече [Джибрил]: “Аз съм само пратеник на твоя Господ, за да те даря с пречисто момче.”
20 Рече: “Как ще имам момче, щом не ме е докосвал мъж и не съм блудница?”
21 Рече [ангелът]: “Тъй каза твоят Господ: “Това за Мен е лесно. И за да го сторим знамение за хората, и милост от Нас. Това е предрешено дело.”
22 И зачена го тя, и се уедини с него в отдалечено място.
23 И родилните болки я доведоха при ствола на палмата. Рече: “О, да бях умряла преди това и да бях напълно забравена!”
24 И бе призована изпод нея: “Да не тъжиш! Твоят Господ стори под теб ручей.
25 И разклати към себе си ствола на палмата, за да се посипят свежи зрели фурми!
26 И яж, и пий, и се радвай! И ако видиш някого от хората, направи знак: “Дадох на Всемилостивия обет да се въздържам, затова днес с никого не ще говоря.”
27 И отиде с него при своя народ, носейки го. Рекоха: “О, Мариам, ти стори нещо осъдително.
28 О, сестро на Харун, баща ти не беше лош човек и майка ти не беше блудница.”
29 И посочи тя към него. Рекоха: “Как ще беседваме с дете в люлка?”
30 Рече то: “Раб съм на Аллах. Даде ми Той Писанието и ме стори пророк.
31 И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да отслужвам молитвата, и да давам милостинята закат, докато съм жив.
32 И да бъда нежен към своята майка. И не ме стори Той горделив, непокорен.
33 И мир на мен в деня, в който съм роден, и в деня, когато ще умра, и в Деня, когато ще бъда възкресен!”
34 Това е Иса, синът на Мариам -; словото на истината, в която се съмняват.
35 Не подобава на Аллах да се сдобива със син. Пречист е Той! Щом реши нещо, Той само му казва: “Бъди!” И то става.
36 [И добави Иса:] “Аллах е моят Господ и вашият Господ. Служете Нему! Това е правият път.”
37 Но изпаднаха в разногласие групите помежду си. Горко на онези, които не вярват, от зрелище във великия Ден!
38 Как ще чуват и виждат в Деня, когато дойдат при Нас! Ала угнетителите днес са в явна заблуда.
39 И предупреди ги ти [о, Мухаммад] за Деня на горестта, когато ще бъде отсъдено делото, но те нехаят и не вярват!
40 Ние ще наследим земята и всички, които са по нея, и при Нас ще бъдат върнати.
41 И спомени в Книгата Ибрахим. Той бе всеправдив, пророк.
42 Когато каза на баща си: “О, татко мой, защо служиш на онова, което нито чува, нито вижда, и не може да те избави от нищо?
43 О, татко мой, на мен наистина ми се яви от знанието онова, което не дойде при теб. Последвай ме, и аз ще те изведа на правия път!
44 О, татко мой, не служи на сатаната! Сатаната е непокорен пред Всемилостивия.
45 О, татко мой, страхувам се да не те засегне мъчение от Всемилостивия и да не станеш приближен на сатаната.”
46 Рече [бащата]: “Нима се отвръщаш от моите богове, о, Ибрахим? Ако не престанеш, ще те пребия с камъни. И ме напусни завинаги!”
47 Рече: “Мир на теб! Ще моля да те опрости моят Господ. Към мен Той е благосклонен.
48 Оттеглям се от вас и от онова, което зовете вместо Аллах. Аз ще зова своя Господ. Няма да се разочаровам, зовейки своя Господ.”
49 И щом се оттегли от тях и от онова, на което служат вместо на Аллах, Ние го дарихме с Исхак и Якуб, и всеки от тях сторихме пророк.
50 И им дарихме милост от Нас, и им отредихме голяма прослава.
51 И спомени в Книгата Муса! Той бе избраник и бе пратеник-пророк.
52 И призовахме го Ние от дясната страна на Планината, и го приближихме за тайна беседа.
53 И му дарихме от Своята милост брат му Харун да стане пророк.
54 И спомени в Книгата Исмаил! Той бе верен в обещанието и бе пратеник-пророк.
55 И повеляваше той на своя народ да отслужва молитвата и да дава милостинята закат, и получи благоволение при своя Господ.
56 И спомени в Книгата Идрис! Той бе всеправдив, пророк.
57 И го въздигнахме Ние на извисено място.
58 Те са от онези пророци, които Аллах дари със Своята благодат, от потомството на Адам и от онези, които пренесохме заедно с Нух, и от потомството на Ибрахим и Исраил, и от онези, които напътихме и избрахме. Когато им бъдат четени знаменията на Всемилостивия, те свеждат чела до земята в суджуд, плачейки.
59 Но ги последваха поколения, които изоставиха молитвата и последваха страстите. Тях ще ги постигне изтребление,
60 освен онези, които се покаят и вярват, и вършат праведни дела. Те ще влязат в Рая и с нищо не ще бъдат угнетени,
61 в Градините на Адн, които Всемилостивия обеща на Своите раби от неведомото. Неговото обещание винаги се изпълнява.
62 Не слушат там празнословия, а само “Мир!”, и имат там препитание и сутрин, и вечер.
63 Това е Раят, който оставяме в наследство на всеки от Нашите богобоязливи раби.
64 [Каза Джибрил:] “Слизаме ние само по повелята на твоя Господ. Негово е всичко пред нас и зад нас, и всичко по средата на това. Твоят Господ никога не забравя
65 Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях. На Него служи и търпелив бъди в служенето на Него! Нима знаеш подобен Нему?”
66 И казва човекът: “Дали като умра, наистина ще бъда съживен?”
67 А нима човекът не помни, че Ние го сътворихме и преди, когато бе нищо?
68 Кълна се в твоя Господ, Ние ще съберем и тях, и сатаните, после ще ги наредим на колене около Ада.
69 После ще извадим от всяка общност най-непокорните пред Всемилостивия.
70 Най-добре Ние знаем кои заслужават да горят там.
71 И всеки от вас ще мине през Ада. Това е окончателна присъда от твоя Господ.
72 После Ние ще спасим богобоязливите и ще оставим там на колене угнетителите.
73 И когато им бяха четени Нашите ясни знамения, неверниците казваха на вярващите: “Коя от двете ни групи има по-хубаво положение и по-добро общество?”
74 И колко поколения преди тях Ние погубихме -; по-богати и по-хубави наглед!
75 Кажи [о, Мухаммад]: “Който е в заблуда, Всемилостивия ще му даде отсрочка. И щом видят онова, което им е обещано -; мъчението или Часа, ще узнаят кой има най-лошото място и най-слабото войнство.”11
76 И надбавя Аллах напътствие за напътените. Но непреходните праведни дела са най-доброто въздаяние при твоя Господ и най-добрата отплата.
77 Не видя ли ти онзи, който отхвърли Нашите знамения и рече: “Непременно ще ми бъдат дадени имот и деца.”
78 Нима надникна той в неведомото, или взе обет от Всемилостивия?
79 Ала не! Ще запишем Ние какво казва и непременно ще му удължим мъчението.
80 И ще наследим от него онова, за което говори, и ще дойде той при Нас сам-самичък.
81 И приеха вместо Аллах други богове, за да им бъдат сила.
82 Ала не! Ще отрекат служенето на тях и ще им станат противници.
83 Не виждаш ли ти, че изпращаме сатаните срещу неверниците, за да ги подстрекават непрестанно?
84 И не бързай против тях! Ние им отброяваме дните.
85 В Деня, когато съберем богобоязливите на групи при Всемилостивия
86 и поведем престъпниците към Ада като на водопой,
87 за никого не ще има застъпничество, освен за онези, които получиха обещание от Всемилостивия.
88 И рекоха [неверниците]: “Всемилостивия се сдоби със син.”
89 Вие изрекохте нещо ужасно,
90 от което небесата биха се разкъсали и земята -; разцепила, и планините -; сгромолясали в руини
91 да приписват син на Всемилостивия!
92 Не подобава на Всемилостивия да има син.
93 Всеки на небесата и на земята ще дойде като раб при Всемилостивия.
94 Той добре ги знае и всички ги отброява.
95 И всеки от тях сам-самичък ще се яви при Него в Деня на възкресението.
96 На онези, които вярват и вършат праведни дела, Всемилостивия ще отреди любов.
97 Улеснихме го [като го низпослахме] на твоя език [о, Мухаммад], само за да благовестваш с него богобоязливите и да предупредиш с него непокорни хора.
98 И колко поколения преди тях погубихме! Нима усещаш някого от тях или чуваш от тях дори шумолене?