26
1 Та. Син. Мим.
2 Тези са знаменията на ясната Книга.
3 Не погубвай себе си, задето не искат да повярват!
4 Ако Ние пожелаем, ще им спуснем знамение от небето и ще сведат глави пред него.
5 И не идва при тях ново напомняне от Всемилостивия, без да се отвърнат от него.
6 Те го взимаха за лъжа, но ще дойдат при тях вестите за онова, на което се подиграваха.
7 И нима не поглеждат към земята, колко полезни видове накарахме да поникнат от нея?
8 В това има знамение, но повечето от тях не са вярващи.
9 Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
10 И когато твоят Господ призова Муса: “Иди при хората-угнетители,
11 хората на Фараона! Нима не ще се побоят?”, -
12 каза: “Господи мой, страхувам се да не ме вземат за лъжец
13 и сърцето ми ще се свие, и езикът ми не ще се развърже. Дай [пророчеството] и на Харун!
14 И имам грях пред тях, затова ме е страх да не ме убият.”
15 Каза: “Не [няма да те убият]! Двамата вървете с Нашите знамения! Ние сме с вас -; чуващи.
16 Идете при Фараона и кажете: “Ние сме пратени от Господа на световете.
17 Пусни с нас синовете на Исраил!”
18 Каза [Фараонът]: “Не те ли отгледахме сред нас от дете? И не прекара ли сред нас години от живота си?
19 И направи, каквото направи. Ти си от неблагодарните.”
20 Каза: “Направих го тогава, когато бях от заблудените.
21 И избягах от вас, когато ме уплашихте, а моят Господ ме дари с мъдрост и ме стори от пратениците.
22 И каква е тази благодат, за която ме упрекваш, щом ти си поробил синовете на Исраил?”
23 Рече Фараонът: “А какво е Господът на световете?”
24 Каза: “Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях, ако сте убедени.”
25 Рече [Фараонът] на онези около него: “Чувате ли?”
26 Каза [Муса]: “Вашият Господ и Господът на древните ви предци...”
27 Рече [Фараонът]: “Вашият пратеник, изпратен при вас, е луд.”
28 Каза [Муса]: “Господът на изтока и на запада, и на всичко между тях, ако проумявате.”
29 Рече [Фараонът]: “Ако приемеш друг бог освен мен, ще те тикна при затворниците.”
30 Каза: “А ако ти донеса нещо очевидно?”
31 Рече [Фараонът]: “Дай го, ако казваш истината!”
32 И метна Муса тоягата си, и ето я -; явна змия!
33 И извади ръката си, и ето я -; сияйнобяла за гледащите!
34 Каза [Фараонът] на знатните около него: “Този е вещ магьосник.
35 Иска да ви прогони с магията си от вашата земя. Какво ще посъветвате?”
36 Казаха: “Дай отсрочка на него и брат му, и прати по градовете събирачи,
37 да ти доведат всички вещи магьосници!”
38 И магьосниците бяха насъбрани в часа на определения ден.
39 И се рече на хората: “Събрахте ли се?”
40 [Хората казаха:] “Ще последваме магьосниците, ако победят!”
41 И когато магьосниците дойдоха, рекоха на Фараона: “Ще има ли за нас награда, ако ние победим?”
42 Рече: “Да, и тогава ще бъдете от приближените.”
43 Муса им рече: “Мятайте, каквото ще мятате!”
44 И метнаха те своите въжета и тояги, и рекоха: “С могъществото на Фараона ние ще победим.”
45 И Муса метна своята тояга, и ето я -; поглъща онова, с което измамват!
46 Тогава магьосниците паднаха, свеждайки чела до земята в суджуд.
47 Рекоха: “Повярвахме в Господа на световете,
48 Господа на Муса и Харун!”
49 Рече [Фараонът]: “Нима му повярвахте, преди аз да съм ви позволил? Той ви е старейшината, който ви е научил на магия. И ще разберете! Ще ви отсека ръцете и краката кръстом, и всички ви ще разпъна.”
50 Рекоха: “Не е беда! Наистина при нашия Господ ще се завърнем.
51 Надяваме се да ни опрости нашият Господ прегрешенията, защото първи повярвахме.”
52 И дадохме на Муса откровение: “Отпътувай с Моите раби нощем! Вас ще ви преследват.”
53 И изпрати Фараонът събирачи в градовете:
54 “Тези [синове на Исраил] са малко хора.
55 Те ни разгневяват,
56 но ние всички сме бдителни.”
57 И така Ние ги пропъдихме от градини и извори,
58 и от съкровища, и от знатно място.
59 Така е. И оставихме това в наследство на синовете на Исраил.
60 И тръгнаха да ги преследват по изгрев [хората на Фараона].
61 И когато двете множества се съгледаха, спътниците на Муса рекоха: “Ние сме настигнати.”
62 Рече: “Не! Моят Господ е с мен и Той ще ме напъти!”
63 И разкрихме на Муса: “Удари с тоягата си по морето!” И то се разцепи. И всеки къс бе като огромна планина.
64 И сторихме там другите да се приближат.
65 И спасихме Муса и всички, които бяха с него.
66 После издавихме другите.
67 В това има знамение, но повечето от тях не вярват.
68 Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
69 Прочети им вестта за Ибрахим!
70 Когато рече на баща си и народа си: “На какво служите?”,
71 рекоха: “Служим на идоли и ще продължим да им се кланяме.”
72 Рече: “Чуват ли ви, когато ги зовете,
73 или ви помагат, или вредят?”
74 Рекоха: “Не, но заварихме бащите ни така да правят.”
75 Рече: “Виждате ли онези [идоли], на които сте служили,
76 вие и древните ви предци?
77 Те са мои врагове, а не Господът на световете,
78 Който ме е сътворил и ме напътва,
79 и Който ме храни, и ми дава да пия,
80 и ако се разболея, Той ме изцелява,
81 и Който ще ме умъртви, а после ще ме съживи,
82 и на Когото се надявам да ми опрости греха в Съдния ден.
83 Господи, дари ми мъдрост и ме приобщи към праведните!
84 И стори достойно споменаването ми пред идните [поколения],
85 и ме стори да бъда от наследниците на блажения Рай!
86 И опрости баща ми! Той наистина е от заблудените.
87 И не ме опозорявай в Деня, когато [тварите] ще бъдат възкресени,
88 в Деня, когато нито богатство, нито синове ще помогнат,
89 освен който дойде при Аллах с чисто сърце.”
90 И Раят ще бъде приближен за богобоязливите.
91 И Адът ще бъде показан на заблудените.
92 И ще им се рече: “Къде са онези, на които сте служили
93 вместо на Аллах? Дали ще ви помогнат, или на себе си ще помогнат?
94 Там ще бъдат хвърлени и те, и заблудените,
95 и войските на Иблис -; всичките.
96 Ще рекат, карайки се там:
97 “Кълнем се в Аллах, наистина бяхме в явна заблуда,
98 когато вас приравнявахме с Господа на световете.
99 И ни заблудиха не други, а престъпниците.
100 Сега нямаме нито застъпници,
101 нито близък приятел.
102 Да имаше за нас завръщане, щяхме да сме от вярващите.”
103 В това има знамение, но повечето от тях не вярват.
104 Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
105 Народът на Нух взе пратениците за лъжци.
106 Когато техният брат Нух им каза: “Не се ли боите?
107 Аз съм доверен пратеник за вас,
108 затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
109 И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете,
110 затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!”, -
111 казаха: “Нима ще ти повярваме, щом те следват най-презрените?”
112 Каза: “Но знам ли аз какво са вършили?
113 Равносметката им е единствено при моя Господ, ако осъзнавате.
114 Аз не ще прогонвам вярващите.
115 Аз съм само явен предупредител.”
116 Казаха: “Ако не престанеш, о, Нух, ще бъдеш пребит с камъни.”
117 Каза: “Господи, моят народ ме взе за лъжец.
118 Затова отсъди между нас и спаси мен и вярващите, които са заедно с мен!”
119 И спасихме него и онези, които бяха заедно с него в натоварения Ковчег.
120 Сетне издавихме останалите.
121 В това има знамение, но повечето от тях не вярват.
122 Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
123 И адитите взеха пратениците за лъжци.
124 Техният брат Худ им каза: “Не се ли боите?
125 Аз съм доверен пратеник за вас,
126 затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
127 И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.
128 Нима градите паметник на всяко възвишение за забавление?
129 И правите дворци, сякаш ще векувате.
130 И ако прилагате сила, прилагате я като тирани.
131 Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
132 И бойте се от Онзи, Който ви е дал вашето знание,
133 и ви е дал добитък и синове,
134 и градини, и извори!
135 Страхувам се за вас от мъчение във великия Ден.”
136 Казаха: “Все ни е едно дали проповядваш, или не си от проповедниците.
137 Това са само обичаите на предците.
138 И не ще бъдем измъчвани.”
139 И го взеха за лъжец, и ги погубихме. В това има знамение, но повечето от тях не вярват.
140 Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
141 И самудяните взеха пратениците за лъжци.
142 Техният брат Салих им каза: “Не се ли боите?
143 Аз съм доверен пратеник за вас,
144 затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
145 И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.
146 Нима ще бъдете оставени тук в сигурност -
147 сред градини и извори,
148 и насаждения, и палми с узрял плод,
149 и да изсичате умело в планините домове?
150 Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
151 И не слушайте повелята на престъпващите,
152 които рушат по земята и не поправят!”
153 Казаха: “Ти си само омагьосан.
154 Ти си само човек като нас. Донеси знамение, ако говориш истината!”
155 Каза: “Това е камила. Тя да пие в определен ден и вие да пиете в друг.
156 И не я докосвайте със зло, да не ви сполети мъчение във великия Ден!”
157 Но я заклаха, после съжаляваха.
158 И ги сполетя мъчението. В това има знамение, но повечето от тях не вярват.
159 Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
160 И народът на Лут взе пратениците за лъжци.
161 Техният брат Лут им каза: “Не се ли боите?
162 Аз съм доверен пратеник за вас,
163 затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
164 И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.
165 Нима ходите при мъжете от хората,
166 а оставяте съпругите си, които вашият Господ е сътворил за вас? Да, вие сте престъпващи хора.”
167 Казаха: “Ако не престанеш, о, Лут, ще бъдеш прокуден!”
168 Каза: “Аз мразя вашето деяние.
169 Господи, спаси мен и моето семейство от това, което вършат!”
170 И спасихме него и семейството му -; всички,
171 освен една старица сред останалите.
172 После унищожихме другите.
173 И изсипахме върху им дъжд [от нажежени камъни]. И колко лош бе дъждът за предупредените!
174 8
175 Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
176 И обитателите на Горичката взеха пратениците за лъжци.
177 Шуайб им каза: “Не се ли боите?
178 Аз съм доверен пратеник за вас,
179 затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
180 И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.
181 И изпълвайте мярката, и не бъдете от ощетяващите!
182 И претегляйте с точни везни!
183 И не смалявайте от нещата на хората, и не сейте развала по земята, рушейки!
184 И бойте се от Онзи, Който сътвори вас и предните поколения!”
185 Казаха: “Ти си само омагьосан.
186 Ти си само човек като нас. И мислим, че си лъжец.
187 Спусни върху нас късове от небето, ако говориш истината!”
188 Каза: “Моят Господ най-добре знае какво правите.”
189 И го взеха за лъжец, и ги сполетя мъчението на облачния ден. Наистина бе мъчение във великия ден.
190 В това има знамение, но повечето от тях не вярват.
191 Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
192 Този [Коран] е низпослан от Господа на световете.
193 Спусна го довереният Дух [Джибрил]
194 в твоето сърце, за да бъдеш от предупредителите
195 на ясен арабски език.
196 Той е [споменат] в писанията на предците.
197 Не е ли знамение за тях, че го знаят учените сред синовете на Исраил?
198 И дори да го бяхме низпослали на някой чужденец,
199 и той им го четеше, пак нямаше да му повярват.
200 Така вложихме това [неверие] в сърцата на престъпниците.
201 Не ще повярват в него, докато не видят болезненото мъчение.
202 А то ще ги сполети внезапно, без да усетят.
203 Тогава ще кажат: “Дали ще ни се даде отсрочка?”
204 А нима за Нашето мъчение бързат?
205 Виждаш ли? Ако им дам още години да се наслаждават,
206 а после ги сполети онова, с което бяха заплашвани,
207 с какво ще ги избави даденото им за наслада?
208 Не погубихме никое селище, без [да му изпратим] предупредители
209 с напомняне. И не сме Ние угнетители.
210 И не сатаните го спуснаха.
211 Не им е отредено и не могат да го сторят.
212 Недостъпно е за тях да го чуят.
213 И не зови друг бог заедно с Аллах, за да не бъдеш от измъчваните!
214 Предупреди най-близките си роднини
215 и спусни крилото си над вярващите, които те последват!
216 А ако ти се противят, кажи: “Далеч съм от онова, което вършите.”
217 И се уповавай на Всемогъщия, Милосърдния,
218 Който те вижда, като се изправяш [за молитва сам],
219 и [вижда] твоите движения сред покланящите се в суджуд.
220 Той наистина е Всечуващия, Всезнаещия.
221 Да ви известя ли при кого слизат сатаните?
222 Слизат при всеки клеветник, грешник,
223 който надава ухо, и повечето от тях са лъжци.
224 Поетите ги следват заблудените.
225 Не виждаш ли, че бродят те из всяка долина?
226 И говорят, каквото не правят,
227 освен онези, които вярват и вършат праведни дела, и споменават често Аллах, и се бранят, когато бъдат угнетени. Ще узнаят угнетителите към какво място ще се завърнат.