37

1 Кълна се в строените в редици
2 и в гонещите с решимост,
3 и в четящите Напомнянето [ангели]
4 вашият Бог е единственият -
5 Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях, и Господът на изгревите.
6 Украсихме Ние най-ниското небе с украса от звезди
7 и го опазваме от всички непокорни сатани,
8 за да не могат да чуят нищо от върховните небеса, и са замеряни от всички страни
9 за пропъждане, и за тях има постоянно мъчение,
10 освен който долови слово [от ангелите] и тогава го последва изгарящ пламък.
11 И ги попитай [неверниците] какво мислят -; те ли са по-трудни за сътворяване, или другите, които сътворихме! Тях сътворихме от лепнеща глина.
12 Да, ти се удиви, а те се подиграват.
13 И когато ги поучават, те не се поучават.
14 И когато видят знамение, те се присмиват.
15 И казват: “Това е само явна магия.
16 Нима като умрем и станем пръст и кости, нима наистина ще бъдем възкресени?
17 А нима и древните ни предци?”
18 Кажи: “Да! И ще бъдете унизени.”
19 То ще е само един Вик и ето ги -; проглеждат!
20 И ще кажат: “О, горко ни! Това е Съдният ден.”
21 Това е Денят на разграничението, който вие отричахте.
22 [Аллах ще повели на ангелите:] “Съберете онези, които угнетяваха, техните спътници и онова, на което са служили
23 вместо на Аллах, и ги подкарайте по пътя към Ада!
24 И ги задръжте!” Те непременно ще бъдат питани:
25 “Какво ви е, та не си помагате един другиму?”
26 Да, в този Ден ще са покорни.
27 Ще се обръщат един към друг и взаимно ще се обвиняват.
28 И ще кажат [на съдружаваните от тях]: “Вие ни се представяхте като праведни.”
29 Ще кажат [съдружаваните]: “Не, вие не вярвахте.
30 А ние нямахме власт над вас. Да, вие бяхте престъпващи хора.
31 И се изпълни спрямо нас Словото на нашия Господ. И наистина ще вкусим [мъчението].
32 И ви заблудихме, и ние самите бяхме заблудени.”
33 В този Ден ще бъдат съучастници в мъчението.
34 Да, така Ние постъпваме с престъпниците.
35 Когато им се рече: “Няма друг бог освен Аллах!”, те се възгордяваха.
36 И казваха: “Нима ще изоставим боговете си заради един луд поет?”
37 Да, той донесе истината и потвърди пратениците.
38 Непременно ще вкусите болезненото мъчение -;
39 ще ви се въздаде само за онова, което сте вършили.
40 Но не и за преданите раби на Аллах.
41 За тях ще има знайно препитание -
42 плодове. И ще са удостоени
43 в Градините на блаженството,
44 на престоли един срещу друг.
45 Ще им поднасят чаши от извор
46 кристален, приятен за пиещите.
47 От него нито боли глава, нито се опияняват.
48 При тях ще има жени с целомъдрен поглед, с прелестни очи,
49 сякаш са скрити бисери.
50 Ще се обръщат един към друг и взаимно ще се разпитват.
51 Ще рече един от тях: “Аз имах приятел,
52 който казваше: “Нима наистина си от повярвалите?
53 Нима като умрем и станем пръст и кости, нима наистина ще има за нас възмездие?”
54 Рече: “Ще надзърнете ли?”
55 И надзърна, и го видя в средата на Ада.
56 Рече: “Кълна се в Аллах, ти едва не ме погуби.
57 И ако не бе благодатта на моя Господ, щях да съм доведен [с теб].
58 А нали ние [вярващите] не ще умрем
59 освен първата ни смърт, и не ще бъдем наказани?”
60 Това е великото спасение.
61 За такова дейните да действат!
62 Дали това е по-добро за пребивание, или при дървото Зокум?
63 Сторихме го изпитание за угнетителите.
64 То е дърво, изникващо от дъното на Ада.
65 Плодовете му са като главите на сатаните.
66 А те от него ще ядат и ще си пълнят стомасите.
67 После към това ще им се примесва питие от вряща вода.
68 После тяхното завръщане е към Ада.
69 Те завариха бащите си заблудени
70 и въпреки това се впуснаха по техните следи.
71 А преди тях повечето от древните бяха в заблуда.
72 И изпращахме сред тях предупредители.
73 И виж какъв бе краят на предупреждаваните,
74 но не и за преданите раби на Аллах!
75 И Нух Ни призова. И как прекрасно откликваме!
76 И спасихме него и семейството му от огромното бедствие.
77 И сторихме неговите потомци да просъществуват.
78 И оставихме за него спомен сред сетните.
79 Мир за Нух сред народите!
80 Така награждаваме Ние благодетелните.
81 Той бе един от Нашите вярващи раби.
82 После издавихме другите.
83 И сред неговите последователи бе Ибрахим.
84 Как се яви пред своя Господ с чисто сърце.
85 Рече той на своя баща и на своя народ: “На какво служите?
86 Нима искате лъжливи богове вместо Аллах?
87 И какво мислите за Господа на световете?”
88 И отправи поглед към звездите.
89 И рече: “Аз съм болен.”
90 А те му обърнаха гръб и си отидоха.
91 И се прокрадна при боговете им, и рече: “Няма ли да похапнете?
92 Какво ви е, та не говорите?”
93 И се наведе над тях, и ги удари с десница.
94 [И щом видяха боговете си потрошени,] отидоха при него забързани.
95 Рече: “Нима служите на онова, което вие сте издялали?
96 А Аллах е сътворил и вас, и онова, което правите.”
97 Рекоха: “Издигнете за него клада и го хвърлете в пламъците!”
98 Замислиха коварство спрямо него, но Ние сторихме те да са унизените.
99 И рече [Ибрахим]: “Отивам при моя Господ. Той ще ме напъти.
100 Господи мой, дари ме с праведни потомци!”
101 И го благовестихме за смирен син.
102 И когато порасна, и започна да ходи с него, той рече: “О, синко мой, сънувах, че трябва да те заколя. Какво ще кажеш?” Рече: “О, татко мой, прави, каквото ти е повелено! Ще откриеш, ако Аллах е пожелал, че съм от търпеливите.”
103 И когато двамата се подчиниха, и той го положи по лице,
104 Ние му извикахме: “О, Ибрахим,
105 ти изпълни съня.” Така награждаваме Ние благодетелните.
106 Това е явното изпитание.
107 И за него дадохме в замяна голямо жертвено животно.
108 И оставихме за него спомен сред сетните.
109 Мир за Ибрахим!
110 Така награждаваме Ние благодетелните.
111 Той бе от Нашите вярващи раби.
112 И го възрадвахме за Исхак -; пророк от праведниците.
113 И благословихме него и Исхак. А сред техните потомци имаше и благодетелни, и явни угнетители на себе си.
114 И въздарихме Муса и Харун [с пророчеството].
115 И спасихме и тях, и народа им от огромното бедствие.
116 И им помогнахме, и те бяха победителите.
117 И дадохме на двамата разясняващото Писание.
118 И ги насочихме по правия път.
119 И оставихме за тях спомен сред сетните.
120 Мир за Муса и Харун!
121 Така награждаваме Ние благодетелните.
122 Двамата бяха от Нашите вярващи раби.
123 И Илйас бе от пратениците.
124 Рече той на своя народ: “Не се ли боите?
125 Нима призовавате Баал, а изоставяте Най-прекрасния Творец -
126 Аллах, вашия Господ и Господа на древните ви предци?”
127 Но го взеха за лъжец и затова те ще бъдат доведени [в Ада],
128 но не и преданите раби на Аллах.
129 И оставихме за него спомен сред сетните.
130 Мир за рода на Иляс!
131 Така награждаваме Ние благодетелните.
132 Той бе от Нашите вярващи раби.
133 И Лут бе от пратениците.
134 Спасихме него и семейството му -; всички
135 освен [жена му -; ] една старица, която бе сред оставащите.
136 После изтребихме другите.
137 А вие минавате покрай тях сутрин
138 и вечер. Не ще ли проумеете?
139 И Юнус бе от пратениците.
140 Избяга той на натоварен кораб.
141 И жребий хвърлиха, и той бе от губещите.
142 И го глътна китът, и заслужи порицание.
143 И ако не бе от възхваляващите,
144 щеше да прекара в корема му до Деня, когато ще бъдат те възкресени.
145 Но го изхвърлихме изтощен на голия бряг.
146 И сторихме над него да израсте дърво [с широки листа] като тиква.
147 И го изпратихме при сто хиляди души, дори повече.
148 И повярваха те, и ги оставихме да се наслаждават до време.
149 И ги питай [о, Мухаммад] какво мислят -; нима за твоя Господ са дъщерите, а за тях -; синовете?
150 Или Ние в тяхно присъствие сътворихме ангелите от женски пол?
151 Ала не! Те изричат своя измислица:
152 “Аллах роди.” Те наистина са лъжци.
153 Нима Той предпочете дъщерите пред синовете?
154 Какво ви е, та така отсъждате?
155 Не ще ли се поучите?
156 Или имате явен довод?
157 Тогава донесете вашето писание, ако говорите истината!
158 И измислиха родство между Него и джиновете. А джиновете знаят, че ще бъдат доведени [за равносметка].
159 Пречист е Аллах от онова, което Му приписват тези,
160 но не и преданите раби на Аллах!
161 И вие [о, неверници], и онова, на което служите,
162 никого не можете да изкусите срещу Него
163 освен онези, които ще горят в Ада.
164 [Ангелите казват:] “Всеки от нас има свое определено място.
165 Наистина ние сме строените в редици
166 и ние сме прославящите.”
167 И [преди теб, о, Мухаммад, неверниците] казваха:
168 “Ако имахме и ние писание като предците,
169 щяхме да сме предани раби на Аллах.”
170 [А когато дойде при тях,] не повярваха в него, но ще узнаят.
171 Още преди казахме на нашите раби-пратеници,
172 че именно те ще са подкрепените
173 и че именно Нашето войнство ще победи.
174 И се отвърни от тях за определен срок!
175 И ги наблюдавай, скоро и те ще видят!
176 Нима за Нашето мъчение бързат?
177 Ала спусне ли се то над домовете им, ще е лош денят за увещаваните.
178 И се отвърни от тях за определен срок!
179 И ги наблюдавай, скоро и те ще видят!
180 Пречист е твоят Господ, Господът на мощта, от онова, което Му приписват!
181 Мир за пратениците!
182 И слава на Аллах, Господа на световете!