75
1 Кълна се в Деня на възкресението.
2 И кълна се в многоукоряващата [се] душа.
3 Нима човек смята, че Ние не ще съберем костите му?
4 Наистина Ние можем да възстановим и върховете на пръстите му.
5 Ала човек упорства в греха си
6 и пита: “Кога е Денят на възкресението?”
7 Тогава, когато погледът се заслепи
8 и луната се затъмни,
9 и слънцето, и луната се слеят,
10 човекът ще каже в този Ден: “Накъде да се бяга?”
11 Ала не! Няма убежище.
12 При твоя Господ в този Ден е местопребиванието.
13 Човекът в този Ден ще бъде известен за ранните си дела и за късните.
14 Да, човекът сам за себе си ще е свидетел,
15 дори да дава извинения.
16 Не си движи езика с това Слово [о, Мухаммад], за да избързаш [да го запомниш]!
17 Да бъде събрано [в твоите гърди] и четено [от теб] е Наша грижа.
18 И когато го четем, следвай неговото четене!
19 После неговото разясняване е Наша грижа.
20 Ала не! Вие обичате преходността [на земния живот]
21 и изоставяте отвъдния.
22 Едни лица в този Ден ще възсияят,
23 към своя Господ ще гледат,
24 а други в този Ден ще бъдат мрачни,
25 ще се убедят, че ги е сполетяла беда, пречупваща гръбнака.
26 А когато душата стигне гръкляна
27 и се рече: “Кой ще те избави?”,
28 и той се убеди, че [това] е раздялата,
29 и се преплете крак с крак -;
30 тогава към твоя Господ ще е отправянето.
31 тогава към твоя Господ ще е отправянето.
32 Той нито вярваше, нито отслужваше молитвата,
33 а отричаше и се отвръщаше.
34 После отиваше при своите хора с горделива походка.
35 Горко ти, горко!
36 И отново -; горко ти, горко!
37 Нима човек смята, че ще бъде оставен без надзор?
38 После бе съсирек, а Той го сътвори и осъразмери.
39 И създаде от нея двата пола -; мъжа и жената.
40 Нима Той не е способен да съживи мъртвите?