38

1 Сад. Кълна се в Корана, носещ напомняне!
2 Ала неверниците тънат в надменност и противене.
3 Колко поколения погубихме преди тях! И стенеха те, но вече не бе време за спасение.
4 И се удивиха, че им е дошъл предупредител измежду тях. И рекоха неверниците: “Този е магьосник-измамник.
5 Нима превърна той боговете в един бог? Това наистина е нещо изумително.”
6 И си тръгнаха знатните от тях: “Вървете и отстоявайте вашите богове! Именно това се възнамерява.
7 Не сме чували за това в последната религия. То е само измислица.
8 Нима на него измежду нас е низпослано Напомнянето?” Да, съмняват се в Моето Напомняне. Но те все още не са вкусили Моето мъчение.
9 И нима при тях са съкровищниците с милостта на твоя Господ -; Всемогъщия, Даряващия?
10 Или е тяхно владението на небесата и на земята, и на всичко между тях? Тогава да се възкачат по пътищата към небесата!
11 Те са някакво там разгромено войнство от съюзници.
12 Преди тях отричаха и народът на Нух, и адитите, и Фараонът -; владетелят на войските,
13 и народът на Лут, и самудяните, и обитателите на Горичката. Те бяха съюзени.
14 Всеки отричаше пратениците и затова се изпълни Моето наказание.
15 И тези ги очаква само един Вик, за който няма отсрочка.
16 И казват: “Господи, ускори нашия дял преди Деня на равносметката!”
17 [О, Мухаммад] търпи онова, което изричат! И си спомни за нашия раб Дауд -; притежателя на силата! Той винаги се обръщаше към Нас.
18 Накарахме Ние планините да прославят с него вечер и в зори.
19 И птиците насъбрани -; всички му се подчиниха.
20 И укрепихме неговото царство, и му дадохме мъдростта, и точното отсъждане.
21 А стигна ли до теб вестта за спорещите, когато се покатериха в светилището?
22 Те влязоха при Дауд и той се уплаши от тях. Рекоха: “Не се страхувай! Ние сме двама спорещи, единият от които ощети другия. Отсъди между нас с истината и не бъди угнетител, и ни насочи по правия път!”
23 [Единият рече:] “Това е моят брат. Той има деветдесет и девет овци, а пък аз имам само една овца. И рече: “Повери ми я!” И ме надви в спора.”
24 Рече [Дауд]: “Угнетил те е, като е добавил твоята овца към своите овци. Мнозина от съдружниците се потискат един друг, освен онези, които вярват и вършат праведни дела, ала малцина са те.” И разбра Дауд, че Ние само го изпитвахме, и помоли своя Господ за
25 И му опростихме това. При Нас той е приближен и има прекрасна обител.
26 О, Дауд, Ние наистина те сторихме наместник на земята, затова отсъждай между хората с истината и не следвай страстта, та да не те отклони от пътя на Аллах! За онези, които се отклоняват от пътя на Аллах, има сурово мъчение, защото са забравили Деня на рав
27 И не сътворихме Ние небето и земята, и всичко между тях напразно, както си мислят неверниците. Горко на неверниците от Огъня!
28 Нима ще сторим онези, които вярват и вършат праведни дела, да са като сеещите развала по земята? И нима ще сторим богобоязливите да са като разпътните?
29 Това е Книга, която низпослахме на теб [о, Мухаммад] -; благословена, за да размишляват над нейните знамения и за да се поучават разумните хора...
30 И на Дауд дарихме Сулайман. Прекрасен раб! Той винаги се обръщаше към Нас.
31 Един следобед му бяха показани бързоноги коне, чаткащи с копита.
32 И рече: “Заради любовта към благата пренебрегнах споменаването на моя Господ, докато [слънцето] се скри зад покривалото [на нощта].
33 Върнете ги при мен!” И започна да сече краката и шиите им.
34 Вече изпитахме Сулайман. И на неговия престол сложихме [чуждо] тяло. После той се разкая.
35 Рече: “Господи мой, опрости ме и ми дай власт, с която да не бъде удостоен никой след мен! Наистина Ти си Даряващия.”
36 И му подчинихме вятъра леко да духа според неговата повеля, където поиска.
37 И сатаните -; едни да строят, други да се гмуркат,
38 а трети -; вързани в окови...
39 Това е Нашият дар [за теб, о, Сулайман], облагодетелствай, или се въздържай безмерно!
40 И той при Нас е от приближените, и има прекрасна обител.
41 И спомни си Нашия раб Айюб. Той позова своя Господ: “Сатаната ми причини беда и мъчение.”
42 [Аллах рече:] “Тропни с крак! И ще имаш [вода] за миене, студена за пиене.”
43 И му дарихме [отново] неговото семейство, и още толкова заедно с тях -; милост от Нас и поука за разумните хора.
44 “И вземи в длан снопче сламки, и удари с него, и не нарушавай клетвата си!” И наистина го намерихме търпелив. Прекрасен раб! Той винаги се обръщаше към Нас.
45 И спомни си Нашите раби Ибрахим и Исхак, и Якуб -; притежатели на сила и прозорливост!
46 И ги пречистихме, за да си спомнят винаги Дома [на отвъдното].
47 И те са при Нас сред добрите избраници.
48 И спомни си Исмаил и ал-Ясаа, и Зу-л-Кифл! И те са сред добрите.
49 Това е напомняне. За богобоязливите има прекрасна обител -
50 градините на Адн с разтворени за тях врати.
51 Облегнати там, пожелават разни плодове и питиета.
52 И ще има при тях връстнички с целомъдрен поглед.
53 “Това ви е обещано за Деня на равносметката.
54 Това е Нашата награда. Няма тя изчерпване.”
55 Така е! А за престъпилите има злощастно завръщане -
56 Адът, в който ще горят. И колко лош е за постеля той!
57 Така е! И нека вкусят това -; вряща вода и гной!
58 И други [мъчения] от същия вид.
59 “Това е тълпа, нахълтала заедно с вас. Няма поздрав за тях. Те ще горят в Огъня.”
60 Ще отвърнат: “Не, за вас няма поздрав. Вие ни навлякохте това. И колко лошо е то за обиталище!”
61 Ще рекат: “Господи наш, за онзи, който ни навлече това, надбави двойно мъчение в Огъня!”
62 И ще рекат [за вярващите]: “Защо не виждаме [сред нас] хора, които смятахме за злосторници?
63 Тогава им се подигравахме или не ги забелязвахме.”
64 Такава е истината за свадата между обитателите на Огъня.
65 Кажи [о, Мухаммад]: “Аз съм само предупредител. Няма друг бог освен Аллах, Единосъщия, Покоряващия,
66 Господа на небесата и на земята, и на всичко между тях, Всемогъщия, Многоопрощаващия!”
67 Кажи: “[Коранът -;] това е велико известие,
68 от което вие се отвръщате.
69 Нямах знание за най-върховните на небесата [ангели] как спорят.
70 Разкрива ми се само, че съм явен предупредител.”
71 Твоят Господ рече на ангелите: “Ще сътворя Аз човек от глина.
72 И когато го завърша, и му вдъхна от Своя дух, сведете чела до земята пред него!”
73 И се поклониха ангелите всички вкупом,
74 освен Иблис. Той се възгордя и стана от неверниците.
75 Рече [Аллах]: “О, Иблис, какво ти попречи да се поклониш на онова, което сътворих със Своите Ръце? Възгордя ли се, или си високопоставен?”
76 Рече: “Аз съм по-добър от него. Мен Ти сътвори от огън, а него сътвори от глина.”
77 Рече: “Тогава излез от Рая! Ти си прокуден.
78 И над теб ще тегне Моето проклятие до Съдния ден.”
79 Рече: “Господи, дай ми отсрочка до Деня, когато ще бъдат възкресени!”
80 Рече: “Ще си сред отсрочените
81 до определения Ден.”
82 Рече [Иблис]: “Кълна се в Твоята мощ, аз непременно ще ги изкушавам всички,
83 освен Твоите предани раби сред тях.”
84 Рече [Аллах]: “Истина е, само истината казвам -
85 непременно ще напълня Ада с теб и всички от тях, които те последват.”
86 Кажи [о, Мухаммад]: “Не моля от вас отплата за това и не съм от онези, които добавят от себе си.”
87 Това е само Напомняне за световете.
88 След време ще узнаете вестите в него.